Продуктът е добавен във Вашата количка.

Поръчка

Количката е празна

БРЪШЛЯН

Pahedera helix

 


Дивите форми на растението се срещат в Европа, Африка и Азия. У нас е разпространено повсеместно. Пълзи по високи дървета и скали и сенчести места. Растението е вечнозелено, пълзящо. Листата са последователно разположени и биват два вида, целокрайни, елипсовидни или обратно-яйцевидни по стъблото, което носи съцветието. По вегетативното стъбло листата са нарязани, 3- или 5-делни. Тъмнозелени са, а при някои сортове и пъстри.

Възрастните растения цъфтят в края на лятото. През есента се образуват плодове с виолетово-черен цвят, а узряват през следващата година. Цветовете са събрани в съцветие-сенник и нямат декоративна стойност. За целите на цветарството са създадени много вариегатни форми с бели, жълти петна по листата. Разнообразието е в едрината и формата на листата и тяхното разположение по клонките. Най-едри са вариетет триколор. Основният начин за размножаване на бръшляна е чрез стъблени резници. Процесът на вкореняване е лесен, тъй като по стъблото се образуват въздушни корени, които в почвата стават същински. Резниците трябва да са с дължина 8-10 см. Процесът на вкореняване става по всяко време, стига да има достатъчна влага и температура 18-20 градуса. Вкореняването става директно в съдовете,  в които ще се отглеждат възрастните растения. В един съд се засаждат по няколко резника, за да се образува гъста туфа. Вкореняването може да стане и чрез гъсто засаждане в перлит или във вода. Без значение кой от методите сте избрали, около резниците се поддържа висока въздушна влажност чрез оросяване. За засаждане се използва богат хранителен субстрат. След прихващането на растенията се пристъпва към тяхното пензиране. Мероприятието е задължително, за да се получат добре оформени растения. През летния сезон растенията се поливат и оросяват често. Веднъж седмично се дават и течни торове. Торенето може да става и чрез пръскане на слаби разтвори чрез листата.  Листното хранене е особено подходящо през по-хладните месеци на годината. Растенията се развиват добре на сянка или на шарена сянка. През зимата издържат на ниски температури. По-претенциозни са вариегатните форми.

Основни неприятели са пухестата и щитоносната въшка. Сигурен признак за присъствието на щитоносни въшки  е отделянето на лепкава течност по листата. Впоследствие върху нея се развива черна плесен. Използват се инсектициди. Растението се използва за външно и вътрешно озеленяване.