Розата от сълзите на мома

🌹 В стари времена, когато земите на Тракия били още млади и зелени, живяла девойка с красота, за която песни се пеели и легенди се разказвали. Очите ѝ блестели като два планински извора, а косите ѝ се спускали като черна река по раменете. Сърцето ѝ принадлежало на смел юнак, който защитавал селото си с меч и вярност. Двамата се заклели да бъдат заедно докрай, ала съдбата решила друго – в битка срещу нашественици юнакът намерил смъртта си.

🌹 Момата дълго търсила утеха, но всяка вечер коленичела на гроба му и горчиви сълзи падали в земята. Казват, че земята, напоена със сълзите и болката ѝ, започнала да ражда храсти с остри бодли. Първоначално те изглеждали сурови и дори страшни – сякаш самата мъка на момата се била вкоренила. Но един пролетен ден от тези бодли избухнало чудно цвете – с багра като устните ѝ, с нежност като нейната обич. Това била първата роза.

🌹 Оттогава хората вярват, че розата е цвете на любовта, но и на страданието. Красотата ѝ радва окото, ала бодлите напомнят, че всяка голяма обич върви и с жертви. Затова и до днес розата е символ на вярност, копнеж и сила на сърцето.